УЧИЛИЩЕТО ДНЕС

Под мотото „На Златния век светлината ни води” висококвалифицирани преподаватели с богат професионален опит и разнообразни интереси полагат грижи за обучението и насочват индивидуалното развитие на пето поколение деца.

Приоритетно място в учебния процес заема родноезиковото и чуждоезиково обучение по английски език, обучението по математика и информационни технологии. Създадена е възможност за целодневно обучение и извънкласни дейности, осигуряващи условия за творческа изява.

Учениците могат да проявят своята активност и извън часовете, с участия в прегледи на талантите, викторини, конкурси и танцов състав. Традиция е училищните отбори по баскетбол, футбол, хандбал, ръгби да заемат призови места в общински състезания, а изявени ученици да получават първа награда в конкурси и състезания.

ОУ „Цар Симеон І” разполага с богат библиотечен фонд, подпомагащ културния живот и обучението на учениците и преподавателите. В помощ на учебно-възпитателния процес са три компютърни кабинета с интернет и видеокабинет.

ОУ „Цар Симеон І” е носител на орден „Кирил и Методий”.

Училището е базово по силата на сключен договор с ШУ ”Епископ Константин Преславски” за провеждане на практическо педагогическо обучение на студенти от университета за придобиване на професионална квалификация „учител”. Качественото обучение се осъществява от преподаватели с висше образование, 30 от които са с придобита професионално квалификационна степен.

Чрез използване на съвременни методи и форми на обучение педагогическият колектив на ОУ „Цар Симеон І” се стреми да предаде не само знания и умения на своите ученици, но и да намери път към сърцата им за ценности като човеколюбие, оптимизъм, любов към Родината.

Училището ни, носейки името на „книголюбеца цар Симеон”, се опитва да запази традициите в съвременността, да обогати всестранно възпитаниците си и да остане завинаги в техните сърца.

  Колективът на ОУ „Цар Симеон І” е удостоен с награда „Варна” в категорията „Колектив на годината”. Стараем се да сме сдържани в радостта си, но чувството на гордост е основателно и закономерно. Щастливи сме, че трудът на учителите е забелязан и отбелязан, че убедено и безусловно сме достойно за това отличие. Но нека поговорим за учителя. Това не ще бъде празна риторика, не ще бъде и панегирик. Просто истината за колосалната работа, която се върши в училище. И ако хората, които я вършат, не притежават любов, порив и творчески сили, то не би се получил този удивителен изблик на деятелност. Спектърът на дейности в училище е много широк. Над всичко, разбира се, доминира учебната работа, което е наш дълг, ясно осмислен, съзнателно приет, втъкан в професионалната етика. Сама по себе си работата с деца е неизчерпаем феномен, микро и макрообразност, които са необятни. Тук не помагат шаблони, доктринерски нагласи и нормативни позовавания. Тук трябва да си ваятел, да пишеш с най-тънкото перо. Във всеки миг попадаш на нюанси, които трябва вярно да разчетеш. Така че учителят носи мъдрост. Мъдростта на реакциите, на тълкуването, на държанието. Мъдростта да отстъпиш, мъдростта да простиш, мъдростта да си силен и да устоиш. Много са постиженията на учителите и учениците. Естествен белег и характеристика на конкретна работа, отдаденост, майсторство. Нашите учители „и търсят, и откриват съкровища” -  съкровищата на детската душа, интелект, интелигентност. Децата с радост и трепет участват в различни изяви, с поривност и възторг се втурват към новото, чудното, неизвестното, за да го покорят и превърнат в своя победа. Отличителна в училището е стройната система за формиране на национално самочувствие и общочовешки ценности и добродетели. Тази система има своя идейна и емоционална атмосфера на патриотична свръхпочтителност и най-искрено национално чувство. Тържествено, с целенасочен замисъл се отбелязват всички значими дати от българската история, което осъществява съприкосновението между съвременния човек и тайнството на историята, държи будни дългът и паметта на нацията. Моралният смисъл на тези празници е в духовното съдържание и несъмнено има своята философска стойност във формиращата се СВЕТЛИНА на детската душа. В училище се издава и вестник. Той допълва самочувствието ни и радостта от творческото поприще. Материално-техническата база е видна за всеки, който влиза в сградата. За нас това е най-красивото училище във Варна. Може би някои ще ни опровергаят. Може би ще има скептици. Нишо. За нас това  е Нашето Уилище. Ние го обичаме и работим в него с удоволствие. Училище, което се развива, става все по-интересно, школа на умствен и художествен порив, блестяща проява на възход. Нека е честита наградата ни. Тя ни радва, вдъхновява и задължава.


НА ЗЛАТНИЯ ВЕК
СВЕТЛИНАТА НИ ВОДИ

1

НАШАТА ИСТОРИЯ

На мястото на днешната училищна сграда преди 70 години се е простирала голяма поляна сред работническия квартал "Арабаконак". През 1927г. тук се поставят основите на новото училище. Сградата е завършена в края на 1930г. Учебните занятия започват на 16.01.1931г. На 20 януари е осветено от Негово Високо Преосвещенство епископ Андрей. В нея се прехвърлят 10 паралелки от училище "Отец Паисий" и 6 паралелки от училище "Антим І". Новото училище е наречено на големия български цар и книжовник "Цар Симеон".

Започнало като начално училище, в него се обучават над 700 деца. В 1935 - 1936г. училището променя статута си на основно и като такова просъществува до учебната 1948-1949г. В него работят прогресивните учители - Мара Пуховска, Андрей Ляпчев.

В училището се списва вестник "Снопче", което в 1940г. се разпространява в над 70 училища на Варненска и Провадийска околии и в 23 училища на град Варна.

През 1950г. името "Цар Симеон" се сменя с ІІІ ОУ "Йордан Ноев".През 1950-1951г. ІІІ ОУ "Йордан Ноев" става ЕСПУ. 1957-1958 г. се създава ІІІ гимназия "Димитър Благоев". Това налага разделянето на горен и среден курс и "Йордан Ноев" е отново основно училище. Броят на паралелките е 24, а учениците са 750. Съществуват 18 кръжока, които обхващат над 300 деца.

През 1969 -1970г. училището се надстроява и модернизира.

По повод 50-годишния юбилей с Указ на държавния съвет № 850 от 21.05.1982г. училището е наградено с орден "Кирил и Методий" ІІ степен.

Богатият творчески път на училището отвежда в 1991г., когато отново се именува "Цар Симеон І". Като такова то съществува и до днес, запазило традиционно възрожденските си страни и обновено с актуални идеи, подходи, кадри.

2
3
4
5
6

НАШИЯТ ПАТРОН

Симеон Велики управлява България от 893 до 927г. Вероятно е роден през 864г. Той е третият син на княз Борис І.

Получава началното си образование в Плиска, а после отива да учи в Магнаурскат школа в Константинопол, където получава високо образование и разностранна култура. Неговите съвременници го наричали "полугрък" и "нов Птолемей" заради голямата му образованост.

Цар Симеон I застава на трона, след като брат му Владимир-Расате е свален от власт през 893. Баща му го готви за водач на българската църква, но след опитите на Владимир, да върне езичеството се налага свикването на събор в град Преслав. На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. "Златен век" на българската култура, тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуството. Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище не културен и духовен живот.

Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море.

1