В чест на Цар Самуил – непримиримият воин на трона на България на 04.11.2024г. в ОУ“Цар Симеон I” се проведе радиопредаване.

Делят ни 1010 години от делото на цар Самуил – време на невиждани, страхотни победи на българското оръжие и време на поражение, време на героизъм и превратности, но всичкото това време е въплътено в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и българския народ.

Учениците от VII a клас Ива Петрова и Иван Василиев представиха личността на цар Самуил и неговото дело с вълнуваши стихове.

Самуил и днес морално ни задължават да поставяме винаги на първо място родината и да я отстояваме докрай.

Историците определят близо 40-годишното управление на Самуил за истински подвиг, заслужаващ възхищение.

Малко след края на управлението на този владетел България пада под чуждо владичество. България погива, но славно, изгубвайки своя войнствен цар, „който никога не знаел покой“. Неустрашимият цар Самуил, преживял десетки битки, не издържа пред гледката на ослепените си войници, получава сърдечен удар и скоро издъхва. България се прощава с „отличния войн Самуил, който без страх обхождал всички западни области на ромейската държава“, „непобедимия по сила и ненадминат по храброст Самуил“.

САМУИЛОВИТЕ ВОЙНИЦИ

Утихна боят. Бурята свистеше

и удряше с камшика на студа.

Като над смъртник планината бдеше,

от виковете бранни не ехтеше

пред призрака на кървава беда.

Сломените проклинаха съдбата

и молеха смъртта да ги приспи.

Беласица чу стон, видя в тъмата

как злия император за разплата

пленените войници ослепи.

И живи мъртъвци от тях направи.

Неумолим, освирепял, жесток

той към престолния ги град отправи,

като на всеки сто слепци остави

един да ги предвожда – едноок.

И щом ги зърна Самуил сред мрака,

скръбта си не можа да премълчи:

в гръдта му нечовешки стон проплака

и да ги доразпита не дочака –

пред страшния им вид склопи очи.

А те, навлезли в родните предели,

усетиха как воят занемя.

И – морните си колене привели –

те, слепи, но в душите просветлели,

целунаха свещената земя.

Георги Караиванов – 1935г.

В подготовката на радиопредаването се включиха: Кремена Николова – учител по история и цивилизации, Десислава Илиева – учител по български език и литература, Недка Попова – библиотекар, Павлина Ганчева – учител по музика, Нина Рускова – звуково оформление и учениците от VII а клас – Ива Петрова и Иван Василиев.