На 23 април 2024 г. в 6а клас в часа по български език и литература за допълнителна подготовка беше отбелязан световният ден на книгата и авторското право. В учебния час  любезни гости бяха госпожа Неда Попова – библиотекар в ОУ „Цар Симеон І“, гр. Варна  и Мадлена Герова – библиотекар в РБ „Пенчо Славейков“, гр. Варна. Чрез осъществената среща учениците станаха част от XXII издание на МАРАТОН НА ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА’ 2024.

За пръв път на 23 април 1923 г.  в книжарници в град Каталуния, Испания отбелязват деня на книгата в чест на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата. През 1995 г. ЮНЕСКО решава да посвети един ден на всички, които пишат и обичат да четат. Избира се 23 април неслучайно – на този ден са се родили или са починали много известни писатели:

• Уилям Шекспир – роден на 23 април 1564г., умира 54 години по-късно на същата дата.
• Умират Мигел де Сервантес и Инка Гарсиласо де ла Вега.
• Раждат се Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо.

Идеята на този ден е не само да бъде празник на всички писатели, автори на книги и четящи хора, но и да се популяризира четенето, книгоиздаването и авторското право.

„Маратон на четящите хора” е ежегодна проява на Варненската библиотека и се свързва с международния ден на книгата и авторското право – 23 април. Идеята е в един и същи ден, в различни точки на града, хора от различни възрасти и професии да се съберат заедно и всеки да прочете по няколко страници от свое любимо литературно произведение на глас.  

“Маратонът на четящите хора” възниква през 2003 година, във връзка с празниците по повод 120-годишнината от създаването на Варненската библиотека. През 2006 г. инициативата на РБ “Пенчо Славейков” – Варна прераства в общонационална, под мотото “Четяща България”.

Тазгодишното XXII издание на „Маратон на четящите хора“ в РБ „Пенчо Славейков“ търси връзките между пространствата на въображението, които изгражда художественият текст, и интерпретациите на киното, театъра и сценографията, които оформят физическата среда. Във връзка с това г-жа Мадлена Герова първа взе думата и говори за влиянието на приказката на Е.Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките“ върху другите изкуства – Мариус Петипа създава едноименен балет, а Чайковски композира музиката към него; историята за лешникотрошачката оживява и в киното: анимационни филмчета и  игрални адаптации, последната от които е „Лешникотрошачката и четирите кралства“ от 2018 г.

Г-жа Неда Попова постави темата на срещата: „Никой не е по-силен от словото“. Тя илюстрира колко тежат думите и колко неподозирана сила има в тях чрез откъс от разказа на Стефан Цанев „ Малките убийци“.

Думата взеха шестокласниците и активно четоха подбрани моменти от любимите си книги:

• Манол Михов прочете откъс от книгата на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“: „ Човек не може да разбере как се чувства човек, докато не влезе в неговото положение. Докато не проникне в неговата кожа.“
• Иван Василиев представи книгата на Юлия Спиридонова „Страната на сънищата“ с откъс от първа глава.
• Иван Константинов чете от „Топ мистериите на Вселената“ от Слави Панайотов, за да защити своята гледна точка, че шансът да не сме сами в необятния Космос е огромен.
• Виктория Жекова запозна присъстващите с цивилизацията на атлантите, прочитайки малка част от „Топ мистериите на България“  от Слави Панайотов.
• Ива Петрова сподели за копнежа на тийнейджърите за обич и за неразбирането на чувствата им от амбициозните родители чрез цитат от книгата на Сюзан Редфърн  „Между два свята“.
• София Ковачева припомни за безсмислието на суетата с откъс от романа приказка „Малкият принц“ на Екзюпери.
• Рая Арабаджиева чете от книгата Слънчеви лъчи в мрака“ на Изабел Овчарова. С откъс от главата „Извинявай не е достатъчно“ ученичката насочи вниманието на присъстващите към обичта и необходимостта всеки да разбере кой истински го обича.
• Борис Николов потопи слушателите в невероятния свят на магията с откъс от края на романа на Дж. К. Роулинг „Хари Потър и Орденът на феникса“.

Любов, приятелство, разбиране, взаимопомощ, Вселена, доверие, истина, красота, надежда, човекът и неговата необятна душа и силата на думите, силата на словото… за всичко това говориха, четоха, споделяха учениците от 6а.

За да сподели своята вяра в мъдрите човешки решения, г-жа Неда Попова прочете част от размислите на Джон Стайнбек от военните му кореспонденции: „Вероятно е съвсем правилно и необходимо да забравяме катастрофите, а войните са от онези катастрофи, към които, изглежда, човешкият род има подчертана склонност. Ако можехме да се поучим, би било добре да запомним спомена за тях, но ние не се поучаваме. Въпреки всичко може би точно войната, за която говоря, е паметна, тъй като беше последната по рода си – така наречената Втора световна война. Следващата война, ако сме толкова глупави да я допуснем, ще бъде изобщо последната. След нея няма да има кой да помни. А ако сме наистина толкова глупави, то тогава не заслужава да оцелеем в биологическия смисъл на думата…“.

На финала на срещата г-жа Десислава Илиева прочете стихотворението на Елисавета Багряна „Потомка“. Тя подчерта, че независимо възходите и паденията на човечеството, въпреки духовните прозрения и греховете на отделни хора, цели общества и цивилизации, човекът ще пребъде само ако не се откъсва от корените си, ако не забравя, че родът е символ на силата, устойчивостта, развитието.